Правата на произведенията принадлежат на Калоян Странски. Ако желаете да ги използвате /преписвате или цитирате/, моля, свържете се с автора.

СМОГ

          Медиаторите се изкачваха нагоре вече от около три часа. Започнаха да правят почивки на през две- три минути, защото нито краката им, нито дробовете им бяха в състояние да понесат повече. Бяха преминали над покривалото от смог и ниски облаци, които сега се разстилаха под тях, снежнобели, бабунести, така внушаващи мекота, свежест и плътност, че примамваха да се хвърлиш върху тях, да се метнеш върху привидно ласкавата, гостоприемна повърхност, потъвайки блажено в обгръщащата й нежност. През време на почивките си

ДЕЛНИК

Стоян Матев, Владимир Пъпеша и Борко Камбоджанеца от сутринта киснеха в кафенето на Стоян. Към десет часа той вече беше прогонил и последните от ранните си клиенти с виковете си по стереоуредбата. Беше обичайна история, случваше се веднъж- дваж всяка седмица откакто си беше купил микрофона и хората бяха навикнали. „Хайде, бе, играйте, бе, ей!!“- провикваше се по микрофона и завърташе докрай копчето на усилвателя, та стъклата на заведението щяха да се пръснат от басите. „Стоян пирува бее!“

МАШИНАТА

Час след като Димо и Главата счупиха машината за обработка на жито, пристигна Григор с още трима дебеловрати от шофьорите.

Двадесетина минути по- рано беше дошъл техникът, който сега ровичкаше в машината, обляна цялата в разтвор от „Витавакс“. Локви от него се разстилаха и навсякъде под нея, червени, плътни, като свежа артериална кръв.

ТУНЕЛ

Копаем. Днес нараних ръката на другаря си. Дълга, върлинеста, мъртвобледа ръка, пронизана от синкави, дебели вени. Тъкмо тези криволичещи, забележимо пулсиращи вени бяха, които ме удивиха, поразиха ме с вида си и нестройните си лъкатушения. Замахнах с ръждясалата си кирка, почвата ставаше все по- камениста, всъщност беше станала само скала, замахнах
и другарят ми също бе замахнал миг преди това, но кирката му се бе отплеснала от камъка и ръката му попадна точно под удара на моя замах. Колко леко върхът премина през бледата плът, плъзна се о костта и продължи напред, разбивайки камъчета от скалата. Парче месо увисна леко надолу, бледорозово, някак свежо, а после се изпълни с кръв, която рукна надолу, обля ръката и се стичаше, шуркаше към земята. И двамата гледахме вцепенени

живи

Затвориха ме в дъбовата, твърда кутия и ме закопаха дълбоко в земята. Чух как горе минава булдозера, шумът под земята идваше глух и някак плътен. Насам- преминава движението на веригите,.. натам,.. преминава…

ОКО

Докато бърках в раницата си, проклетото око все се завираше в ръката ми. Беше хлъзгаво и студено. Стиснах го лекичко с два пръста, за да го накарам да отхвръкне в другия ъгъл и да не ми пречи. Еластично и меко, то се стрелна натам и, отскочило от страничната преградка, остана да лежи върху някаква тетрадка. От задния му край се проточваше дълъг, червеникав нерв, също леко хлъзгав и здрав.

***

Пих доста кафе. И водка доста пих. После хората се обадиха на Бавна помощ – имал съм небрежно-суициден вид. Пристигнаха специалистите – психолози, антрополози, тия от култпросветата и други разни.
-Какви псикорози – питам – защо са ми?
- Не псикорози, а психолози и най-вече психоложки – крещи дебела лелка с извити надолу устни

БОЛНИЦА

Назначиха ме от бюрото по труда като санитар в 47-ма градска болница и вечер трябваше да мия пода на първият етаж. Дори и през нощта в борсата пристигаха всякакви типове, чийто автомобили паркираше Пачко, облечен в странен, памучен костюм.