ОКО

Докато бърках в раницата си, проклетото око все се завираше в ръката ми. Беше хлъзгаво и студено. Стиснах го лекичко с два пръста, за да го накарам да отхвръкне в другия ъгъл и да не ми пречи. Еластично и меко, то се стрелна натам и, отскочило от страничната преградка, остана да лежи върху някаква тетрадка. От задния му край се проточваше дълъг, червеникав нерв, също леко хлъзгав и здрав.

***

Пих доста кафе. И водка доста пих. После хората се обадиха на Бавна помощ – имал съм небрежно-суициден вид. Пристигнаха специалистите – психолози, антрополози, тия от култпросветата и други разни.
-Какви псикорози – питам – защо са ми?
- Не псикорози, а психолози и най-вече психоложки – крещи дебела лелка с извити надолу устни

БОЛНИЦА

Назначиха ме от бюрото по труда като санитар в 47-ма градска болница и вечер трябваше да мия пода на първият етаж. Дори и през нощта в борсата пристигаха всякакви типове, чийто автомобили паркираше Пачко, облечен в странен, памучен костюм.