Докато бърках в раницата си, проклетото око все се завираше в ръката ми. Беше хлъзгаво и студено. Стиснах го лекичко с два пръста, за да го накарам да отхвръкне в другия ъгъл и да не ми пречи. Еластично и меко, то се стрелна натам и, отскочило от страничната преградка, остана да лежи върху някаква тетрадка. От задния му край се проточваше дълъг, червеникав нерв, също леко хлъзгав и здрав. Ако го хванеш както трябва, можеш да въртиш окото около пръста си като синджирче на джобен часовник. Също можеше да се закача на колана, или на някое копче.
Ровех се в раницата си, за да открия един пръстен, който си спомнях, че трябва да имам някъде там. Исках да го подаря на момичето, което чуках напоследък. Помислих- защо пък да не й дам окото, ибез това не ми трябваше. Извадих го и го сложих на масата.
- Подарък е-казах.-За теб.
Тя го погледна бегло, сега си оправяше грима, и отговори:
- О, много е хубаво. Благодаря.
- Можеш да го въртиш като верижка на часовник-добавих аз-или да го закачиш на колана или копчето на блузката си.
Бяхме в едно кафене на центъра и голата сервитьорка мина да смени пепелниците. Когато се обърна да продължи към другите маси, се видя тоалетната хартия, която бе забравила да извади от задника си. Двамата с момичето се засмяхме. Тя остави огледалцето и молива си и се зае да разглежда окото.
- Мое е -казах гордо. – Избиха ми го при една свада.
- Много е хубаво – повтори тя. Сега в думите й имаше нещо от уместната искреност на комплимента.
- Сега имам ново. От течни кристали или нещо подобно. В долния десен ъгъл отчита температурата и атмосферното налягане. Така знам какво ще бъде времето – добавих важно.
-Колко удобно! – ахна тя. – Трябва и аз да си взема такова.
- Мнозина ги имат вече.
Тя се протегна уморено върху масата и предложи:
- Искаш ли да се чукаме?
- Нека си допуша цигарата – отговорих.
Понеже нямаше колан, а блузката й беше без копчета, тя прибра окото в елегантната си дамска чантичка. Покрай нас мина сервитьорката. Явно някой й беше направил забележка и тя се беше оправила.
09.2002.
