Правата на произведенията принадлежат на Калоян Странски. Ако желаете да ги използвате /преписвате или цитирате/, моля, свържете се с автора.

СМОГ

          Медиаторите се изкачваха нагоре вече от около три часа. Започнаха да правят почивки на през две- три минути, защото нито краката им, нито дробовете им бяха в състояние да понесат повече. Бяха преминали над покривалото от смог и ниски облаци, които сега се разстилаха под тях, снежнобели, бабунести, така внушаващи мекота, свежест и плътност, че примамваха да се хвърлиш върху тях, да се метнеш върху привидно ласкавата, гостоприемна повърхност, потъвайки блажено в обгръщащата й нежност. През време на почивките си

ДЕЛНИК

Стоян Матев, Владимир Пъпеша и Борко Камбоджанеца от сутринта киснеха в кафенето на Стоян. Към десет часа той вече беше прогонил и последните от ранните си клиенти с виковете си по стереоуредбата. Беше обичайна история, случваше се веднъж- дваж всяка седмица откакто си беше купил микрофона и хората бяха навикнали. „Хайде, бе, играйте, бе, ей!!“- провикваше се по микрофона и завърташе докрай копчето на усилвателя, та стъклата на заведението щяха да се пръснат от басите. „Стоян пирува бее!“

МАШИНАТА

Час след като Димо и Главата счупиха машината за обработка на жито, пристигна Григор с още трима дебеловрати от шофьорите.

Двадесетина минути по- рано беше дошъл техникът, който сега ровичкаше в машината, обляна цялата в разтвор от „Витавакс“. Локви от него се разстилаха и навсякъде под нея, червени, плътни, като свежа артериална кръв.